ТАМ ДАЛЕЧЕ

Небето гледа светло и учудено,
но тука е бездънна тъмнина.
Във улицата като в черен рудник
без мисъл и без вяра днес вървя.

А туй небе - то иде от полетата,
от тях е в него тая светлина.
Тя грее в мен, тя плаче във сърцето ми
и ме възвръща в моята земя.

Аз чувам как крещят сега петлите ни,
как двама тъмни конника летят
и как в полята - черни и невидими -
стада огромни тътнат и звънят.

И знам, че там далече, във полето,
дъбът вековен дето все шуми,
където ми са мили даже псетата,
таз нощ със мене майка ми не спи.

Благословена родна шир загубена!
Любов, благословена ти бъде!
Сърцето ми е пълно, то е влюбено -
макар че тъна в рудник без звезди.

върни се | съдържание | продължи