ЗАВРЪЩАНЕ

Тежи ми бреме; аз не знам; води ме!
О, тъмен шум, о, кръв, горяща в раните!
Да ме посрещнат равнини без име,
да ме приемат твойте тъмни ханища!

На масите до късна нощ да пия,
а във часът, кога изгрява утрото,
да ме заварят мъртъв, там да гния,
където вятър вечно пей над урвите,

където като призраци вечерни
вървят мъже, жестоки и покрусени,
където пих от твойте кърви черни
и раснах с твойте житни, тъмни прусури.

Родино, майко! В тая нощ вземи ме,
изпепели ме! О, развързвай раните!
Да ме посрещнат равнини без име,
да ме приемат твойте тъмни ханища!

върни се | съдържание | продължи