Ако тъй върви живота -
без войни, кошмар и тлен, -
то и мен на смъртен одър
ще положат някой ден.

И преди във своя ужас
да се разруши плътта,
за един миг ще послушам
как ме вика вечността.

И със устни побеляли
в каменната тишина
ще прошепна на раздяла
две-тир скъпи имена.

Ти си нежна и любима,
но в сърцето си разбрах,
че тогава твойто име
няма да е между тях.

Александър Геров