Александър Геров
поезия
Литературен клуб | българска литература | страницата на автора
НАЙ-ХУБАВОТО
Най-хубавото на смъртта е туй, че идва ненадейно. Поемаш въздух със уста и се унасяш постепенно.
И постепенно става леко на мозъка ти разрушен, че тръгваш много надалеко и все ще стигнеш някой ден.
1956
© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!