Александър Геров

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

НАЙ-ХУБАВОТО

 

 

 

Най-хубавото на смъртта
е туй, че идва ненадейно.
Поемаш въздух със уста
и се унасяш постепенно.


И постепенно става леко
на мозъка ти разрушен,
че тръгваш много надалеко
и все ще стигнеш някой ден.

 

 

1956

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]