ОСТРОВ

На този мъничък коралов остров
живеем ние, няколко приятели.
В безчувствена умора и спокойствие
прекарваме във сън, във плуване и размисъл.

Когато вечер южното море
със топли пръсти милва бреговете
и палмите обръщат към небето
копнеещи ръце,

ний се събираме край огъня унили
и пием алкохол от разрушени кораби.
Във мрака светкат нашите лули
като угасващи слънца.

Джек Лондон рови сребърната пепел,
пече голяма, тлъста риба за вечеря.
Очите му са сиви и безцветни
като безкрайните простори на морето.

В краката ни вълните тихичко се плискат.
Блести луната в пъстрите бутилки.
И ний се мъчим да си спомним имахме ли близки.
И сякаш никой на света не ги е имал никога.