ПРИЯТЕЛ

Зад края на отсрещното перде
едно дете учудено надникна.
- Дали ще видиш друго в този ден,
дете, освен дъжда и мене, скитника?

Сърцето ми е ледено и пусто,
очите ми - две сиви, мокри капки.
И само есенния дъжд съчувства
на мойта скръб и тихо ме оплаква.

Той плаче като скъп, добър приятел,
върви до мене, в локвите шуми,
притиска ме във своите обятия
и сякаш иска да ме утеши.

Аз няма да заплача. Всеки мъж
понася страшните кошмарни дни.
Но хубаво е с тебе, тъжен дъжд,
да бъдем днес спокойни и сами.

Дъждът и аз! Протягам си ръката -
на нея сива капчица трепти.
Това е моя скъп, добър приятел,
спокоен като мен, студен и тих.

1937