УСМИВКА

Започна битката. Той скочи
и пръв се устреми напред
със две туптящи слепоочия
и във ръката с пистолет.

Усмихна се и си помисли:
„Отсреща също като мен
се вдига някой млад и силен
боец, в атака устремен.“

Във този миг го нещо парна
в сърцето. Той се олюля.
И пред очите му се мярнаха
небе, река, гори, поля.

Върху земята от кръвта му
червено цвете разцъфтя.
Той върху цветето полегна,
усмихна се и там заспа.

Ехтеше боя страховити -
ни връв, нито последен бой.
Ще свършат някога войните
и пак ще се събуди той!