Александър Геров
поезия
Литературен клуб | българска литература | страницата на автора
ФАКЛИ
Девойката със очи сини самозапали се в Сайгон. Младеж на двадесет години гори в нощта на Вашингтон.
И факлите им сини светят - звезди самотни във нощта. Сънува нашата планета ливади, мир, деца, цветя.
- Човешки факли, вие грейте, дорде сърцето бавно спре, и осветявайте злодеите, за да ги виждаме добре;
да им запомниме чертите, усмивките със златен зъб, когато натежат везните на праведния страшен съд.
15.V.1966
Електронна публикация на 15 юни 2004 г.
© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!