Александър Геров
поезия
Литературен клуб | българска литература | страницата на автора
МАТЕМАТИКА
Ах, времето се свива и разтяга. Разбрах това, разбрах. Когато свито е, в сърцето ляга тъга и смут, и страх.
Когато се разтяга, всичко свети окъпано в лъчи. И весело те гледат от небето милиардите очи.
Тогава всичко е осъществимо - желания, мечти. И пак усещаш силно, страстно, зримо, че съществуваш ти.
Електронна публикация на 15 юни 2004 г.
© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!