НА ХРИСТО БОТЕВ

Тъй върви светът. Лъжа и робство
на тази пуста земя царуват.
Затова нека живеем просто,
нека сърцата ни не тъгуват.

Борци са в мъки, в неволи мрели,
но кажи, що са могли да сторят?
Има и други, ясни предели
и във тях има радост, отмора.

Нека отидем във механата
и да изпием по чаша вино.
И нека от радиоапарата
да ни погали песен любима.

По булеварда стройни девойки
черни очи издолу вдигат
и със онази мила усмивка
в нашите скръбни сърца ги впиват.

Но на сърцата, които страдат,
ръка си никой няма да сложи.
Всеки си има своя отрада,
свои копнежи, свои тревоги.

Но ние знаем: всичко ще мине.
Ще се забави. Ще дойде време
и в една чудна, стара градина
ние щастливи ще се сбереме.

1956