ЖИВОТ

Успокоявали са ни със вечност,
с безсмъртието на човешкото сърце.
Туй е безсмислено, защото е далечно,
и е мъчително, защото няма цел.

Но хората железни упорито
напрягат нерви, мускули и ум.
Едни секат небето и водите,
а други леят злато и чугун.

Едни в земята хвърлят всички сили -
в най-скритите й гънки и недра.
А други свойте мозъци са впили
в упорстващите атомни ядра.

И ще настъпи туй велико време,
когато в своя непреклонен ход
ний нови ценности ще създадеме
за краткия си настоящ живот.

Ще стане всичко толкова вълшебно,
че дойде ли ни време да умрем,
така ще бъдем ний опиянени,
че няма този миг да разберем.