Александър Геров
поезия
Литературен клуб | българска литература | страницата на автора
ХАРМОНИЯ
Това е много интересно да си човек със чиста съвест. Приветства ме небето звездно. Усмихва ми се градът ръбест.
Една хармония прозрачна неспирно блика от сърцето. И виждам как гроздоберачки се връщат вкупом от полето.
Как силуетите им цветни полека в селото се скриват. И мисълта във своя трепет стои спокойна и щастлива.
1970
© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!