ХОРА I
Кога успяха с тези здания
небето чак да прободат
и над шосетата асфалтени
със самолети да летят?
Кога успяха във канали
да впрегнат морските води
и в разни каси и бакалнички
да трупат стоки и пари?
То няма време да попиташ
сърцето си защо боли,
да се наслушаш до насита
дъждът как тягостно вали.
То няма време в огледалото
да видиш, че си станал мъж,
и дръзновен, на всички гами
да се изсмееш по веднъж.
Ах, всичко с нужда изградено е!
Със робски труд, с тъга, с лъжи.
Не върху пух в апартаментите -
върху сълзи и кръв лежим.
А нека изградим и хората
и смело да ги изградим:
със мисли като тез шосета,
и с чувства като тез води.