Александър Геров


ЛАСКА

Никой нищо до днес ми не даде, а горя,
                                              а умирам
за единствена ласка, за един миг дълбоко
                                             спокойствие.
Да лежа отмалял и забравен в тревите
и да не мисля кой съм.


Твойте пръсти да милват косите ми.
Нежни думи да ми приказваш.
Да отпусна без страх свойте челюсти свити,
да почувствам душата си празна.


Все борби, все напред - без предел.
Всяко нещо го взимам със сила.
Как до днеска не съм полудел,
уморен и преситен?


Аз участвах в много сражения,
не наведох глава,
ала страшно е всяко постижение
и жестоко боли след това.


Дай ми малко нещо от себе си,
както аз съм давал на хората.
Погали ми очите, ръцете
и до гроб ще ти бъда покорен.


1940

Александър Геров