Александър Геров

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

МИШКИ

 

 

 

Мойте стари познати, мишките,
по таваните се облизват.
Те ми скъсват на мислите нишките,
от сърцето ми искат да гризнат.


Аз бих искал да си поговорим
кой създател в света ни измисли
един другиму да си оспорваме
и живот, и инстинкти, и мисли?


Но мълчат мишките. Те не казват.
Те цвърчат, на живота се радват.
Само котките с зеници яростни
в свойте светкащи нокти ги грабват.

 

 

1957

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]