РЕСТОРАНТ
Седи самичък той във ресторанта
и гледа как сред ярки светлини
мъжете оживено разговарят
с усмихнати девойки и жени.
След туй върху излъскания дансинг
те стройно и ритмично се въртят.
Сребристи хризантеми в черни вази
нощта със свойте къдрици красят.
И всичко е тъй живо и прекрасно,
пропито с топлота и аромат:
то сякаш че сега самото щастие
е влязло в този светъл ресторант.
О, вие хора, скъпи и любими,
сърцето нека ви се довери,
че вашто щастие не е привидно,
че вие сте действително добри;
че никой тука хладно не обмисля
как да извърши зверство и злини,
как да извърши подлост и убийство
и някого до смърт да нарани.
А всичко туй се върши. О, какви са
онези що го вършат и каква
е тяхната усмивка, поглед, мисъл
и как осъществяват те това.
Той гледа със тъга и не приказва.
Замислен пред цветята той мълчи.
И ресторанта целия разрязва
със острите си като нож очи.
1956