Александър Геров

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ЕПОХА

 

 

 

На Антон Куманов

 

 

Самоубиват се в нощта бомбардировачите.
В реките скачат ужасени танкове.
И цвилят и препускат лудо в здрача
обезумелите коне.


А хората със кървави ръце -
клането на добитъка временно отложили -
купуват маски за божественото си лице
и точат свойте ножове.


Но всички вие, лицемери и предатели,
шпиони, ренегати и лъжци,
модерни мародери от Америка,
убийци, подлеци и атентатори,


не ме вълнувате, не ме затрогвате.
За вас не ми е жал. Аз не скърбя,
че два милиарда някакви картофи
днес населяват бедната земя.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]