Аз вече навикнах да се маскирам без маска
и когато ми се плаче, мога даже да се усмихвам.
Аз се научих да бъда подлец и измамник
и по улиците да минавам кротко и тихо.

Мойте приятели сега са все пропаднали хора -
пият вино и пушат, и живеят с краката нагоре.
Мойта приятелка е мършава проститутка
с ужасен смях и змийски студена кожа.

А аз бях някога симпатично малко момче.
Не вярвате ли? Ще ви покажа снимки.
Едно малко момче с любопитни очи
и с червена фуражка върху косите си.

Но за всичко сега нима аз съм виновен?
Аз съм още добър, а живота е хубав и силен.
Здравей,, живот! Някоя засада нова?
Покажи си всички оръжия. Аз ще се бия!

Ето мойте гърди, пронижи ги, смажи ме!
Удари ми юмрук, събори ме в калта, подигравай ме!
Аз не съм защитен от линия Мажино.
Нямам повече сили от свойта съдба да се браня.

Мой живот, ти, зъл вълк, ти, снежнобял гълъб,
обичам те тъй хищно, като паразит.
Обичам те, живот, и да умра не бих могъл
поз плачущите есенни звезди.

 

Александър Геров