Аз видях пеперудите. Влюбен ли бех,
та моята кръв отново раздвижи?
Подлуди ме дълбокото синьо небе
и засмения профил на Витоша.

Аз забравих за миг, че съм беден чиновник,
и избягах в полето, заплаках.
Над мене небето бе все тъй спокойно.
Пеперудите лудо играеха.

Родна земя, приюти ме сред свойте треви,
много страдах пред тези дни, майчице.
Аз съм много обиден от милите, умните хора.
Аз съм тежко ранен и измамен.

И когато ми стане противно да бъда сред хората,
да участвам в борбата на животинските видове,
ще си дойда при теб, дълбоко при влажните корени,
да забравя сълзите, които горчат, и обидите.

Сега нежния здрач ми протяга ръка
да преминем планинския гребен.
Сред треви и цветя и трептящи крила
аз копнея, притиснат до тебе.

Александър Геров