С ласка
край мене, о, живот благоухан,
защо не спреш?
П. К. Я в о р о в

Благоу ханният живот веднъж при мен се спря...
Пътувах аз по работа из някаква страна.

Нощувах в един селски дом и много морен бях -
щом легнах във леглото си, и тутакси заспах.

Аз вдишвах атмосферата, пропита с аромат.
Шумеше от портретите един далечен свят.

И ангели, рисувани върху тавана чист,
усмихваха се влюбени на фигури от гипс.

Със ласка ме обвиваше юрган от гъши пух,
когато неочаквано аз странен шум дочух.

Вратата се открехна и под лунна светлина
при мене влезе в стаята красавица една.

Отметна с длан завивката, поспря се, затрептя
и като огнена вълна до мене лигна тя.

Бе жива като риба тя, а нейните бедра
напомняха на борове във слънчева гора.

Като ливада тя окъпана в роса.
С пшеничен шепот шушнеше златистата коса.

Целувах аз устата й със дъх на пчелен мед
и милвах аз гърддите й, от сладък мир обзет...

А някъде през тази нощ се водеха войни,
измъчваха се хората, първични, слаби, зли.

Абсурдно и безсмислено, в един затворен кръг,
човешката история блуждаеше без плът.

А мене ме обгръщаше покой и топлина,
държеше ме в прегръдкките си младата жена.

За мен не съществуваше ни смут, ни смърт, ни страх
една всевечна истина аз тази нощ узнах. . .

Сърцето ми узряваше във сладост като плод...
Добре дошъл, благоуханен, пленителен живот!

1961
Берлин

Александър Геров