ХОРА II

На душа лежат спомени тежки.
Злобна ги памет често повтаря.

Хр.  Б о т е в

Хората не са съвършени.
Те са все още животни.
Да не ги съдиме непременно
по строги закони и ноти.

Да им помагаме, да ги разбираме.
Те са всички чеда на земята ни.
И от тях по свой вкус да си избираме
пъстроцветен букет от приятели.

Майко земьо, такива сме ние,
озлобените, несъвършените!
Във очите си звездица криеме
и със ботевска светлина светиме.