На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян.
И плачът ми за пристан умира,
низ велика пустиня развян.
Д. Д е б е л я н о в

Смъртта за теб ще бъде пристан
за още дълги векове,
дордето със брада, усмихнат,
духът ми ще те позове.

Хората още ще умират,
преди смъртта да победим.
А пък пустинята - всемира -
ний все пак ще очовечим.

Александър Геров