Александър Геров


ПОЕТ III

Тази нощ, когато вятър нямаше,
сливата във двора разцъфтя.
А л е к с а н д ъ р  В у т и м с к и

Той знае бог кога какво ще стане:
запяват водосточните тръби,
утихва вятърът под лунното сияние
и вишната започва да цъфти.


Челото му когато се навъси
и леден дъх душата му смрази,
той предусеща тътена на земетръса,
който по земната кора пълзи;
долавя той, че метеорите се сблъскват
и се разсипват в огнени сълзи.


Той знае всички тайни на децата
и всички тайни на земята знае той,
заслушан в трепетите на душата
и в зимния среднощен вълчи вой.


Той може по звездите да пътува,
суров и гневен, укротен и тих.
Той може всички рани да лекува
със танц и поглед, с музика и стих.


Само едно не може той самичък:
да създаде със свойте малки сили
хармония във обществото и света.


В такива часове, усетил свойта немощ,
той гърчи се във непосилна болка
и на сърцето от самите глъбини
кървта му плаче, пита и гърми:


"Нима най-сетне няма да се разруши,
нима най-сетне няма да се пръсне
огромното мълчание над моста?"

Александър Геров