Александър Геров

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

РЕПЛИКА

 

 

 

Всичко споделихме, другари!
Сега можем да живеем или умрем
просто и красиво - много красиво.

 

Я н и с   Р и ц о с

 

 

Ах, ако можеше така!...
Ала така, уви, не може.
Виелицата на света
духа и нашта кръв тревожи.


За да живеем, трябва винаги,
неспирно - всеки ден и час,
да си споделяме  годините
и нашта вечно жива страст.


Напразно тайно ни вълнува
красивата и проста смърт.
Такава смърт не съществува -
с такава мъртъвците мрат.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]