ЖИВОТНИТЕ И ХОРАТА

Животните също са умни.
Те разбират, че човек ги превъзхожда,
и са готови да му помагат
в историческия път на материята.

Затова от нищо не ме е страх.

Ако не мога повече да работя:
като тракторист,
като хлебар,
като миньор,
като редактор,
като играч на „тото“;
ако остарея и не мога вече
да поднеса към устата си
едно залъче хляб,
една глътка вода,
една шепичка сол -
ще легна на някоя поляна под слънцето
и животните ще се поргижат за мен.

Кравата ще ми дава мляко.
Мравката ще ми носи житени зърна.
Гълъбът ще ми кваси устата с вода и сол.
Котката ще ме забавлява.
Кучето ще ме пази от враговете.

Така ще бъде, ако живея в топлите страни.

А ако живея на север,
тюлените и пингвините
ще ме гушкат в топлите си скути.