Гео Милев

лирична проза

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ФЕВРУАРИ

 

Гео Милев

 

 

 

Хиляди фабрични комини застягат лазурния кръг на кръгозора. И черни дракони - от искри и сажди - развяват огромни рошави крила над сивите предградия.
Де е лазурната усмивка на бога? Светът е без небе. Светът е без любов...
Злоба, Вражда. Под черните крила на гневни дракони от искри и сажди. Безжалостно убийство на лазура.
И вечер, когато хиляди свирки нададат страшен писък към черните поля - о черни ръце на труда, разтреперани от злоба и вражда...
О гневна песен на черните ръце!
Отключете лазурния кръг на кръгозора. Върнете ни небето.
Небето! Небето! Небето!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]