АПРИЛ

Гео Милев

Мъдреците и поетите дишат чист въздух в сумрачните пролетни градини, над техните звънливи чела - високата тайна на нощното небе - ултрамарин и сребро - над тихата арабеска на преплетените млади ластари на лозата и цъфналите клони на ябълките.
Безбройните въпросителни на нощното небе - и сребърната тревога на Тихо Брахе.
Неотдавна се видях на брега. Ала в шепата си не улових отструите на вечната река. Напразно...
Има ли бог?
Над звънливите чела на мъдреците и поетите небето зее с бездънна тишина - ултрамарин и въпросителни.
Някъде светят шумни локали. А през сянката на белите пролетни градини - в този час на късна вечер - минава с широки крачки огромният силует на черен мъж.

върни се | съдържание | продължи