Гео Милев

лирична проза

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ЮНИ

 

Гео Милев

 

 

 

Един луд, един цар Лир, стои сам сред пустия площад под бурните полунощни небеса, които чупят мълнии над изплашения град.
Лир декламира:

    О, гръмове и молнии небесни!
    Треснете над греха и суетата!
    Небе, земя и ад! Всевишний боже!
    О Сатана - - - и прочее.

 

- Що правиш тук, приятелю! - го пита с дървена усмивка неговият лала.
- Пея песен на любовта и правдата!
Посред за миг мълчание на бурята далече някъде бездомен пес надава към небето протяжен и страхотен вой на смърт.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]