ЮНИ

Гео Милев

Един луд, един цар Лир, стои сам сред пустия площад под бурните полунощни небеса, които чупят мълнии над изплашения град.
Лир декламира:

О, гръмове и молнии небесни!
Треснете над греха и суетата!
Небе, земя и ад! Всевишний боже!
О Сатана - - - и прочее.

- Що правиш тук, приятелю! - го пита с дървена усмивка неговият лала.
- Пея песен на любовта и правдата!
Посред за миг мълчание на бурята далече някъде бездомен пес надава към небето протяжен и страхотен вой на смърт.

върни се | съдържание | продължи