АВГУСТ

Гео Милев

Твоето леговище е зад спуснатите тъмнопурпурни завеси, о хубав звяр! о сочна, пълнозряла Дева! разнежила свещена голота под розовия полумрак на абажура в потните постелки на своята притома... В сърцето споменът сподавен за онази първа капка кръв, разтворена в предпролетния сняг...
Ти си една, под всички небеса - далеч от смъртните пустини на простора, спокойна пред ужаса на времената.
Ти си една, единствена и вечна: и твоето име е Мария.
Радвай се, пречиста Дево! - пред твоята притома пристъпва Ангелът на Духа, обкичен с белите лилии на благовестието. Той посади в сърцето ти небесното стъбло, из което ще разцъфне цветът на Всемирното Щастие.
Радвай се, пречиста Дево! - ти ще бъдеш майка на духовната свобода!

върни се | съдържание | продължи