ДРЕЗДЕН

Гео Милев

Аз боя се от смеховете,
от злите женски смехове,
аз се боя от радостта им,
о техний златен, слънчев крясък.

Като пияни тамбурини
след мене те звучат неспирно;
но аз не смея да ги видя
в навалицата пъстра смесен...

О, светли смехове вечерни,
зад мене що звучат неспирно:
дали са радост или присмех,
зъл присмех над ненужна горест?

върни се | съдържание | продължи