Гео Милев

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ЖЕСТОКИЯТ ПРЪСТЕН

 

Гео Милев

 

 

 

В нощта след бледните хвалебни литургии
ти пращаш да ме свържат твоите слуги -
под тягостния свод на вечна пирамида
за страшни пиршества ме водиш, Сън!

 

- О кървава глава във мойто блюдо!
сляп ужас на студената стена -
и призрачния път към призрачния свят отвън,
през мрачни коридори,
                         сплетени в жесток

 

без изход пръстен -
                    вън:
(О, агнец бял! след пълнослънчева зора над Нил,
опръскан с кървави петна,
                    склонил
глава - без грях, без жалба, без порок...)

 

Бог говори:

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 


 
 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]