ПИТОМЦИ

Гео Милев

Девическият католически пансион отива на разходка. Скромни момичета в нови тъмносини рокли и черни престилки - наредени по две в дълга редица. Млечнорозови лица без усмивка; забулени с тънката печал на таен копнеж.
След тях бавно вървят две католишки монахини - с бели колосани забрадки и дълги броеници на пояса.
Пансионът минава през шумната неделна навалица от доволни мъже и напудрени жени. Млади господа с бастончета и с хризантеми на бутониерата поглеждат с похотливи очи млечнорозовите лица на пансионерките. Тънката печал на копнежа по лицата им се сгъстява в бледен свян.
По отсрещния тротоар минават върволица деца в сиви шаячени дрешкии - сираци от войната. Една старомодно облечена госпожа ги придружава - мокра от влагата на техните измъчени очи.
Девиците от католишкия пансион поглеждат наскърбени сивите деца:
- Бедничките! Колко са бледни...
Млечнорозовите питомки от католишкия пансион отминават между неделната навалица.
Булевардът шуми от похотливи смехове, пъстри дамски шапки, копринени чорапки и златистото дразнене на пролетния въздух.

върни се | съдържание | продължи