Гео Милев

лирична проза

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

СМЪРТ

 

Гео Милев

 

 

 

Вечерната навалица по тротоарите. Под студената кихавица на желязното зимно небе. Безконечен черен дъжд. И жълтите лиги на електрическите лампи: стичат се надолу по мокрите тротоари и се заплитат в краката на приходящите.
На отсрещната стена на площада стоят силуеите на строени един след друг файтони с неподвижни файтонджии на капрата. Бързите линии на пролетяващи автомобили и случайни отблясъци от мокри чадъри разсичат от време на време картината.
По всички ъгли - посред черния поток на публиката - викат вестникопродавци с тежък сноп вестници под мишница. Старци с късо продупчено на лактите палто, жени с големи скъсани обуща, които зеят от края на тротоарите право срещу кресливите витрини на магазините. Беднота от скверните улички на предградията. Пролетарии.
Техните прегракнали от глад гласове ликуват:
- Карл Либкнехт и Роза Люксембург убити при опит за бягство.
Вечерната навалица - черна под жълтите лиги на електрическите лампи - се разлива в свирепа усмивка по мокрите тротоари на Постдамерплац.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]