Гео Милев

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

СРЕДНОЩ НАД ТЕМЗА

 

Гео Милев

 

 

 

Над пъстрий водовърт от нощни светлини
жълти, фенери, дим - простира се нощта,
прозирна и самотна, и на висини
с тайнствени ръце, високо над света,
като свещен съсъд, издига в самота
на „Свети Павел“ тъмнозеления купол.

 

Заплетени от век в стъкла и дим, и лампи -
                          скитат
безсънните тълпи на вавилоновия град:
и стенят; ала кой ще чуй какво те питат?
и ще чуят ли те сами - любимите от нас -
глас от всевишна песен?

 

Аз виждам ви очите, всички вас
ви знам, но там, но там:
кой устни ще отвори, кой ще отвори:
„Не, аз не знам, не знам!“
А свети Павел ням,
с един надменен жест отдръпва се назад
зад непрогледните завеси на среднощний здрач,
като че някъде в пожарен блян унесен.

 

Тъй скитат, цяла нощ - под огън - тълпите с
                 непрестанен плач.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 


 
 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]