Гео Милев

поезия

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

В ТЪРЖЕСТВЕН ДЕН

 

Гео Милев

 

 

 

Празник тържествен. Такъв един е
сред вековете световни от век.
Царят оттук за черква ще мине:
сбит е народът - човек до човек.
- Туй е „народът“, а царят ще дойде;
със себе си той и велможите води.

 

Стойте вий мирни и чакайте тука -
само недейте се блъска така...
- Стой бе, че видиш ли санким юмрука? -
Хайде отпред пък наблягат сега!
„Чакайте! Мирно! Назад отстъпете!
Царят ще мине, но само търпете!“

 

- Брей, задуших се. - Назад пък не може! -
„Майка му стара! - кой блъска се пак?!“
„Мирно бе, хора!“ - „Ох, господи боже!“
- Чакай бе! Де? - я от тоз мерак
ти остави се... - че баня ли искаш,
та в туй варило такъв се натискаш?...

 

Кой ли пък дявол ме тука докара?
Блъскай се, пъшкай - това ти е кяр?...
Ама не бива: ще зяпаме царя -
сякаш не знам какво е то цар.
- Зяпай да зяпаме, байно!... Ще падне
нещо и нам я - неволници гладни...

 

„Идат, момчета! - ура! да живее!“
- Лъжат... Бурията... чуйте: ду-ду!...
- Ей генералите! - Царят къде е?
„Царят!! Ура!“ - За ура се наду
мигом народът и гърло раззина -
но с автомобила царят премина
в миг - и остана урата на „У...“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 


 
 

©1998-2021 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]