Любен Каравелов

„Богатият сиромах“, Повест

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

XI.

 

 

          - В конакът на русчушкият валия било голямо тържество. Османлиите разказвали, че „кометата“ е вече разбиена, че множество „кометаджии“ са осъдени на смърт, че свищовските бунтовници ще бъдат изпроводени в Диарбекир на покаяние и че турската империя е обезпечена от всяка една страна.
          - А аз се научих от едно достоверно място, че грланата „комета“ е побягнала и че едно отделение войници на отишли да я гонят - казало ефендие.
          - Това не е истина - казал един заптия. Аз видях с очите си, че „кометата“ падна мъртва пред караката на юзбашията и че нашите низами й отсякоха главата.
          - А дека се е дянала тая глава? - попитало ефендието.
          - А отде ще аз да зная? Разказват, че Митхад паша я е скрил в калето.
          В това също време в конакът дошли Спиро Трантарът и Ненчо Тютюнджията и влезли при Митхад паша.
          - Какво има? - попитал Митхад паша и подмигнал.
          - Георги чорбаджи е полудял - отговорил Спиро.
          - Истина ли неговите синове са отишли с хайдуците? - попитал Митхад паша.
          - Истина.
          - А дека е учителят?
          - Побягнал е във Влашко заедно с Георгевото момиче.
          - А защо вие да ми не кажете по-рано, че Георгевите синове се братимят с хайдуците и със завераджиите? Защо вие да ми не кажете по-рано, че в Русчук се приготовлява въстание? А? Искате ли сега да ви туря по едни букаи на краката и по един синджир на вратът? Ако Георги и неговите синове са завераджии, то сте завераджии и вие. Изповядайте се по-скоро, ако не искате да пътувате към Диарбекир.
          - Ние не сме криви - отговорил ненчо Тютюнджията. - Аз ходех у Георгеви само зарад дъщеря му. Ако аз да би знаял, че синовете на тоя бунтовник са завераджии, то през всичкият си живот не би прекрачил прагът на къщата им. Аз не съм от ония хора, които гонят ветровете. Георги ми се молеше да ви не казвам нищо за синовете му, но аз съм верноподаник на султанът и нищо не искам да крия от вас. Аз не съм крив.
          - Ще видиме - казал Митхад паша и плеснал ръцете си.
          Влезли две заптиета.
          - Вземете Ненча чорбаджи и хвърлете го в тумрукханата - рекъл Митхад, а после се обърнал към Спира със следующите думи: - Георги е добър човек. Кажи на моят доктор да иде и да го види. Сиромах Георги!

 

          -------------------

 

          Такова е нашето положение, такова е турското правосъдие, такъв е нашият живот. Ако съдържанието на моята повест е глупаво, то са глупави и самите обстоятелства, които ни окуражават и които се наричат нова българска история. Народният живот е богат само с горчиви страдания; а всеки повествовател е длъжен да фотографира всяко едно явление вярно и правдоподобно.
          - А де е Смил? Де е Марийка? - ще да ме попитат мнозина.
          - И аз ги търся.

 

 

 

 

 

 

 

 

десета част | съдържание | страницата на автора | заглавна страница на сайта

 

Електронна публикация на 14. октомври 2021 г.
Публикация в кн. „Разкази, повести, мемоари“, Любен Каравелов,
под редакцията на Георги Цанев, Изд. „Български писател“, С., 1973 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]