Любен Каравелов

„Хаджи Ничо“, Повест

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

XII.

 

 

          В палатите на хаджи Нича било голямо събрание: всичкото Ничово министерство заедно със своите чувства дошло на това велико събрание, всичките богати българи се домъкнали да послушат сладките речи на негово величество, дошли и няколко мекерета, които се пущали в събранията само в извънредни случаи. Един из тия мекерета бил братът на Нейка Петлето, за когото аз трябва да кажа няколко думи, за да остане неговото име в българсите хронографии. Това българско светило отишло преди няколко години в Лайпциг, за да продава там своите изделия, и отишло в една локанта - разбира се, в такава, дека е по-евтино, т.е. в която ядат кочияшите - да нахрани своето чувство и поискал да му донесат супа, защото тя била най-евтина. Когато изял супата, то той не искал вече друго ядене, а седял и чакал нещо си. На трапезата седели много хора и когато един из тях ял варено месо, изял половината, а половината оставил, то братът на Петлето посегнал със своята наботка, вземал останалото у съседът му ядене и проговорил български: „За това месо се е пари платило, защо да се връща назад“. Когато у други негов съсед останала една сърма, то и нея той оплескал; у другиго останало печено - и него. Слугата, който подавал ядене, като видял, че нашият Крали Марко засукал ръкавите си и приготвил се да изяде всичко, щото оставало от кочиящите, то го хванал за ръка, завел го в кухнята и дал му пълно ведро с ядене, от което локантаджията не мислил вече да печели и което приготвил за свинете си. За това юначество на Нейковият брат и до днес разказват лайпцишките жители.
          И така, у хаджи Нича било голямо събрание. Хаджи Ничо седял намръждено като крава в кьошето, а в това също време лицето му чегато искало да каже: „Ще ви покажа аз кой е хаджи Ничо!“ Доктор Плоча и Михальо подмигвали на публиката, един с лявото око, а други с дясното, и лицата им виражали голяма радост и голямо щастие; владиката седял, мигал и с двете очи, секнал се час по час и подсмърчал като просяшко дете; другата публика седяла и гледала на кир Нича с багоговение. Когато всичките дошли и насядали, то хаджи Ничо казал:
          - Нашето отечество е в опасно положение и ние трябва да му помогнеме. Негово сиятелство се обещава да ни даде малко пушки и малко пари, ала и ние да не бъдеме като просяци и да събереме между себе си някоя жълтица, защото хората дават само тогава, когато видят, че и ние сме положили по нещо. Аз ще да дам 5,000 жълтици, а ако е нужно и повече.
          Министрите на хаджи Нича погладили с длан брадите си, поклатили главите си и решили да последуват примерът на хаджи Нича. Един и тях обещал хилядо жълтици, други - петстотин, трети - сто, а четвърти - петдесет. В това също време хаджи Ничо си мислил:
          „Негово сиятелство ми каза, че щат да ни дадат един билион жълтици, които, като поседят у мене, дорде се нареди работата, то от лихвата им аз ще да си взема петте хиляди жълтички. Освен това тия пари, които ще бъдат събрани от влашките българи, не трябва да се показват на негово сиятелство. Кой знае какво може да се случи! Аз тия пари ще да оставя у мене и ще да ги употребя за извънредни случаи. Ами и кой ще да ми ги търси!... Ако в едно мътно време не спечели човек, то никога няма да спечели.“
          Из тия думи на хаджи Нича читателите видят, че той печели и от своите министри, и от своите приятели и чиновници, и от своите мекерета, с една дума, Ничо във всяко едно отношение надминувал и Мехмед Али паша, който бил известен на всичка Европа със своите способности да глоби и сиромасите, и богатите; само хаджи Ничо нямал такива политически умствени способности, каквито имал Мехмед, и не можал да се сети, че негово сиятелство се обещало да даде един милион жълтици не Ничу, а за полза на българският народ. Милионът бил пратен в Белград, за да бъде съставена българската легия, и хаджи Ничо останал на подплъзък. Но наш Ничо пак се не отказал от своите цели и работил. Най-напред той оплескал събраните във Влашко от влашките българи пари, после захванал да прави интриги между българчетата, които се намирали в легията, и работата се свършила твърде плачевно. Най-после хаджи Ничо отишел при негово сиятелство и рекъл му:
          - Аз ви казах, че парите трябва да се дадат мене, но вие ме не послушахте и дадохте ги князу Михаилу. Видите ли сега, че работата се развали?
          - А кажете ми как ние можеме да поправиме работата? - попитало негово сиятелство.
          - Легията трябва да се направи в Румъния, а парите за нейното съставление да се дадат мене. Аз хилядо пъти по-добре зная потребностите на българският народ, нежели княз Михаил и други.
          - А румънското правителство?
          - Ние трябва да направиме всичкото това тайно и никой да не знае - отговорил Ничо.
          - Хайде, вие гледайте да организирате легията, а ние ще дадеме пари - казало. Негово сиятелство.
          Хаджи Ничо и неговата компания писали в Белград на българчетата да дойдат в Румъния, защото в Белград не било място да се съставляват легии за България, и Румъния твърде скоро се напълнила с млади юнаци, които не знаяли що да правят, ходили голи и боси и умирали от глад и от студ. Когато неколцина из тия млади момчета отишли при кир Нича и поискали му пари за ядене и за облекло, то той им отговорил:
          - Защо сте дошли? Защо оставихте Белград и дотътрахте се тука? Или ви беше лошаво тамо? Вас трябва човек да бие, па да ви не казва защо ви бие. Ха, пилейте се оттук! Аз не съм ви банкерин и дохождате да искате пари от мене. Вървете и търсете си работа или тукашната полиция ще ви затвори като вагабонтин.
          - А защо ни вие писахте да оставиме в Белград легията и да дойдеме тука? - попитали младите българи.
          - Кой ви е писал? Дека ви е писмото? Аз не съм и мислил да ви пиша!
          Един от младите българи извадил из пазухата си едно писмо и подал го на хаджи Нича, който прочел следующото:
          „Момчета! Ние видиме, че сърбите не се относят с вас братски и искат да ви направят свои мекерета, искат да убият във вас патриотическият дух, искат да ви оскърбят и да ви употребяват като своя машина. Освен това, ние сме определили да ви се дават всеки месец по три жълтици, да ви облекат в чохени дрехи и да ви хранят с месо, а ние чуеме, че ни едно от тия условия се не изпълнява, и затова вие най-добре ще да направите, ако се върнете в Румъния и да съставиме тука истинска българска легия, която да се управлява самостоятелно. Ние сме проводили на сръбското правителство твърде много пари, но ако се върнете назад, то ще да поискаме да ни се върнат тия пари и тогава вие ще да живеете като господ дал. Всички вие сте или търговци, или търговски синове и научили сте се да живеете малко по-добре, а не както живеят сръбските солдати... Върнете се в Румъния и да работиме за нашето мило отечество.“
          - Това писмо не е мое, нито пък аз зная кой го е написал - казал Ничо. - Какво ще да правя сега с вази? Хайде, аз ще ви дам по една жълтица за ядене, дорде си намерите места, и да се захванете на работа. Ха, вървете си сега.
          Младите българи дошли до голямо отчаяние и не знаели що да правят, а хаджи Ничовата съвест остала чиста. Да говоря за българските чети, които преминаха под предводителството на Тотя, на Панайота и най-после на Хаджи Димитра, е напразно, ще кажа само, че всичките тия чети бяха въоръжени на сиромашки мангъри, че хаджи Ничо и неговото министерство, не само че с нищо не помогнаха на своите братия, които отидоха да умрат за своето отечество, но т и я сами бяха причина да погине Хаджи Димитровото дело, а така също и сам Хаджи Димитър. Хаджи Ничо, от когото се криеха българските юнаци, узнал, че Хаджи Димитър иска да премине в България със своята малка четица, и обадил на руския консул; руският консул обадил на французкият, а французкият на Митхад паша, и Хаджи Димитър пострадал от своите рождени братия. Който не вярва на моите думи, то нека прочете „червената книга“ от 1868 година.
          Един твърде умен човек казал: „Дайте ми умни и образовани хора, а не маслинари и сапунджии, ако искате да направиме работа. Маслинарите нямат нито патриотизъм, нито съвест, нито усещане за свобода; тия приличат на чувал с жълтици; турете в чувалът 10 хиляди жълтици и чувалът ще да чини 10 хиляди жълтици, турете 5 и той ще да чини пет, турете една и той ще да чини една, извадете и едната жълтица и чувалът ще да си остане чувал.“ На това умно изречение аз ще да притуря тия думи: „Вземете от хаджи Нича народните пари, които е той награбил с всякакви несправедливости, и хаджи Ничо ще остане само хаджи Ничо, вземете му и ония пари, които е той спечелил като търговец и шереетин, т. е. които е изпокрал от сиромасите, то ще да остане само една кожа с лой, която не ще да бъде потребна за нищо друго, освен за плашило на децата и за гнусота на честните хора“. В европейские господарства хайдуците и издайниците се затварят и бесят, а хаджи Ничо все печели и печели!

 

 

 

 

 

 

 

 

единадесета част | съдържание | тринадесета част

 

Електронна публикация на 14. октомври 2021 г.
Публикация в кн. „Събрани съчинения“, Любен Каравелов, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1965 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]