Любен Каравелов

„Хаджи Ничо“, Повест

Литературен клуб | страницата на автора | българска литература

 

XIII.

 

 

          Да разказвам за ситните източници, из които хаджи Ничо е събирал своите доходи, е напразно; ще кажа само, че той из всяко едно обществено дело е извличал полза. Направил той черкова и пожертвувал за направата й 300 жълтици, но натоварил я с такива проценти, щото храмът божи никога не ще може да се отплати от своят тутор и приложник; направил училище, благодетелно общество, читалище и типография на акции, от които се надеял да пожъне безгрешен плод, но кагото видял, че доходите от тия заведения са малки, то ги унищожил и капиталът им струпал в касата си. Но хаджи Ничо е самолюбив човек и желае да се прослави и да се покаже пред светът, че той всичко прави за своят народ и отечество, и затова той не развалял съвсем гореказаните учреждения, но употребял ги за своя полза, като своя собственост. Учениците из училището били обязани да роботят на своите благодетели и всеки из Ничовата компания имал пълно право да ги праща на пияцата да му купуват месо, лук, праса и пр., учителят бил обязан да пее в черковата и да събира Ничовите търговски вересии; „Благодетелна дружина“ помагала само на готвачките, на перачките и на слугите, които извършвали Ничовите дела, а така също и делата на неговата компания. Когато някой нещастен българин дохождал при Нича и молил го да му помогне из сумите на „Благодетелната дружина“, то Ничо го питал:
          - Ти от кои си българи: из България или из Влашко?
          - Аз, кир Ничо, съм из България - говорил българинът. - Турците ме хванаха преди няколко години, пратиха ме в Диарбекир и там ме продържаха пет години. Здравето си аз изгубих, кир Ничо! Болен съм, кир Ничо!... Аз дойдох тука да се полекувам.
          - Нашата „Благодетелна дружина“ не помага на отсрещните българи, а на тия, които са из Влашко - говорил Ничо.
          Когато някой сиромах студентин дохождал при Нича и молил го за помощ, то Ничо по питал:
          - Ти от младите ли си или от старите?
          - Аз съм ученик и не принадлежа ни на една партия - говорил студентинът.
          - А аз зная, че ти си от младите, защото един от моите приятели те видял в читалището на младите. Хайде, иди при Цанчовича да ти помогне.
          - Аз Цанчовича не познавам - говорил студентинът.
          - Неговата магаза е в улица Липискания - говорил Ничо и обръщал гърбът си към просителят.
          Един българин се учил в Белград и отивал в Русия да довърши науките си. Тоя българин бил сиромах и отишел при Нича да иска помощ, но Ничо му отказал и отказал му за това, защото тоя българин се учил в Белград. Към всичкото това аз трябва да притуря, че Ничо и неговата компания не помага и на тия жени, които са по-старички, защото тия вече не са способни да извършават патриотически дела.
          Да разкажа и друго едно произшествие, из което читателите ще да си съставят понятие за хаджи Ничовите умствени способности. Преди няколко години един из нашите български учени люде намислил да състави едно дружество, на което целта да бъде да се разпространява между българският народ знание и образование и да се обработва българската история и филология. Разбира се, че при сегашното незавидно и горчиво положение на българският народ, такова едно дружество е необходимо за нас, а особено тогава, когато всичките почти народи и народности са намерили за потребно да учредят у себе си подобни дружества. Наш хаджи Ничо одобрил проектите на Стоянеска /така е името на учения българин/, обещал се да даде 2 хиляди жълтици за тая благонамерена цел, накарал и своите министри да подпишат кой колкото може и Стоянеско отишел да събира спомоществувания по другите градове във Влашко, а така също и в Русия. Одеските българи приели най-голямо участие в това дело, прегледали проектите и един из тях пожертвувал 15 000 рубли. Радостен се върнал Стоянеско из Русия в Букурещ и яввил на хаджи Нича и на неговата компания своите успехи. Всичко било извършено добре, всичко принимало благоприятен вид и Стоянеско тържествувал, но тука кир Ничо показал своят характер. Дорде Стоянеско се бавил в Одеса, то Ничо измайсторисал други един проект, по който трябвало да бъде съставено българското дружество, и в тоя проект се говорило: първо, това дружество да бъде зависимо от хаджи Ничовият комитет; второ, „ако в случай дружеството би се развалило, то капиталът му да се употреби от комитета за някоя работа, която би послужила за умственото развитие на българската народност“ (т. е. която би послужила за обогатяването на хаджи Нича и на компанията); трето, капиталът на дружеството да се даде в ръцете на хаджи Нича, защото само хаджи Нича бил способен да го управлява, за да даде по-много проценти. Разбира се, одеските българи - които жертвували такива големи суми и които имали намерение не да крадат и да богатеят от народните предприятия, а да направят истинска полза на своето нещастно отечество - не можали да се съгласят с хаджи Нича и с неговата компания и не пожелали да дадат капиталите си в ръцете на бездънна бъчва, в която щото влезе, то се не връща вече назад. Одеските, болградските, браилските и др.българи искали, щото капиталът на дружеството да бъде в някой иностранни банк, и това накарало хаджи Нича да се откаже от дружеството и да употреби всичките си сили, за да го развали. Когато в Галац били събрани депутатите из много български градове, за да прегледат уставите и да одобрят един из тях, т. е. или хаджи Ничовият, или Одеският, то хаджи Ничо изпроводил на това събрание едно свое мекере и своят адвокатин да правят интриги и да се стараят да развалят дружеството. Когато всичките членове и депутати одобрили одеският проект, то хаджи Ничовите мекерета се дотолкова разсърдили, щото един из тях захванал да плаши членовете на дружеството, че дружеството ще да бъде унищожено от правителството.
          Такъв е наш хаджи Ничо, който сам се е назначил за директор на българския народ и у когото в главата се въртят донкишотовски идеи.
          За пари и за богатство хаджи Ничо е способен да убие и своят рождени брат. Преди една година руското правителство искаше да намери някои си свои революционери, които се скривали в Румъния. Румънското правителство, по желание на руският консул, затворило някой си поляк, когото обвиняли, че той правил калпави асигнации. Наш хаджи Ничо в това мътно време намерил случай да си отмъсти на младите българи, които отваряли очите на ония хора, които Ничо искал да дои и да стриже, а така също - и на членовете на дружеството. Ничо разказал на румънската полиция, че той подозревава и някои българи, че тия уж участвуват в полските дела и че и тия трябва да са криви за правенето на калпавите асигнации. Един от гюргевските депутати, който бил в Галац на събранието, бил затворен; писмата на младите българи се разпечатвали и предавали се на полицията, с една дума, хаджи Ничо бил най-ревностният шпионин на руското правителство. Веднъж донесли в кир Ничовата кантора едно писмо, което било адресирано до двама млади българи. Хаджи Ничо го разпечатал и - о, чудо!... Писмото било написано с ръцете си, отишел при консулът и донесъл му своето откритие. Консулът предал писмото на трибуналът, който и повикал младите българи да го прочетат и да обяснят неговото съдържание. Младите българи, които били иностранни поданици, се съгласили да дадат ключът на цифрите на един из консулите, който да прочете писмото, и ако има в него нещо криминално, то тогава са готови да отговарят за своите прегрешения пред трибуналът, а ако това писмо има друго съдържание, то да им се даде назад. И - о, ново чудо! Консулът прочел средующото:
          „Цариград, 13 февруария. Владика Доротей (роднина хаджи Нича) предал на турското правителство Васила, който разпространявал по България революционни идеи. Но не бойте се, народът рано или късно ще да отмъсти за пролеяната досега братска кръв, която са изцедили нашите предатели, владици и чорбаджии. Ние трябва да сме братия с всичките християни на Балканският полуостров и да помниме, че един без други не сме за нищо и за никакво - нашият неприятел е един и нашите интереси са общи. Руското правителство прави твърде лошаво, като изпраща по нашите места такива консули, които не само че не гледат да се укрепят славянските симпатии, а унищожават ги постепенно, а тия симпатии са съществували толкова векове! Кой е тука крив?“

 

 

 

 

 

 

 

 

дванадесета част | съдържание | четиринадесета част

 

Електронна публикация на 14. октомври 2021 г.
Публикация в кн. „Събрани съчинения“, Любен Каравелов, том 2, Изд. „Български писател“, С., 1965 г.
©1998-2021 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]