ХУБАВА СИ, МОЯ ГОРО...

 

Любен Каравелов

 

 

Хубава си, моя горо,
          миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
          само скръб и жалост:

 

който веднъж те погледне,
          той вечно жалее,
че не може под твоите
          сенки да изтлее,

 

а комуто стане нужда
          веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
          да те заборави.

 

Хубава си, моя горо,
          миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
          само скръб и жалост,

 

твойте буки и дъбове,
          твойте шуми гъсти
и цветята, и водите,
          агнетата тлъсти,

 

и божурът, и тревите,
          и твойта прохлада,
всичко, казвам, понякогаш
          като куршум пада

 

на сърцето, което е
          всякогаш готово
да поплаче, кога види
          в природата ново,

 

кога види как пролетта
          старостта изпраща
и под студът, и под снегьт
          живот се захваща.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи