ЗОРА СА Е ЗАЗОРИЛА...

 

Любен Каравелов

 

 

Зора са е зазорила,
слънце е огряло;
а в гората славей птиче
песен е запяло...
Запяло е чудно, мило,
сладко, гласовито,
па са мъчи да пробуди
се що е убито.
„Я ставайте, черни робе, -
време е настало
да возкръсне сяко племе,
кое е паднало!
Возкръснаха талянците,
станаха свободни;
падна Пия деветият
пред гласът народни;
изгуби са Наполеон,
падна Изабела,
която е на един бал
цял остров изела...
Даже негрите в Хаити
юнашки са биха, -
с цели реки гъсти кръви
свобода добиха.
А пак вие, българете,
непробудно спите,
черни дни и черни мъки
от красти търпите!
Срам и укор! живи хора
да спат сън мъртвешки
и да влекат рабски живот -
живот нечовешки“.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи