СРЕЩА

Хвърля мрежите тихия ден
и мечтае, облегнат на руля,
а за него със поглед здрачен
мисли звездната вечер на юли.

Той се взира и тайно мечтай
и следи на пасажите знака,
а до всяка врата вечерта
и до всеки прозорец го чака.

И си спомня деня своя дом,
и въжето солено обтегнал,
от широкия пуст хоризонт
с мрежа нежното слънце изтегля.

И налегнал веслата, гребе,
всеки удар брега приближава
и голямото синьо море
само ивица тясна остава.

Той се връща и в мокрия кош
светят меко сребристите риби,
и я вижда разгърден и бос
към рибарския пристан да иде.

Тихо облаци бели цъфтят
и небето едвам се разтваря,
а по бузите пламва кръвта
под горещия бронз на загара.

Тъй е ведър и хубав денят,
тъй прекрасна и звездната вечер.
Разминават се те на брегът
все тъй близки и все тъй далечни.

И напразно замира и бий,
и в очакване тръпне сърцето.
Бели чайки и бели вълни
вместо поздрав им праща морето.

върни се | продължи