Из „5000 български пословици и поговорки“

пословици, поговорки

Литературен клуб | българска литература | съдържание на книгата

 

 

ТРУД - МЪРЗЕЛ / ОПИТНОСТ - НЕКАДЪРНОСТ

 

 

 

 

Труд - Трудолюбие

 

 

Работата грози човека,
мързелът го грози.

 

*

 

Бог помага, ала в кошара не
вкарва

 

*

 

Който се труди, не губи.

 

*

 

Няма добро без пот.

 

*

 

Докато не хвърлиш в нивата,
не никне.

 

*

 

Трудът е здраве и живот.

 

*

 

Лозето не ще молитва, а
мотика.

 

*

 

Занаят не тегли глад.

 

*

 

Който не работи, не трябва да
яде.

 

*

 

Ори, копай, храни се, с
грабене не богати се.

 

*

 

Суха пола риба не яде, а
мокра.

 

*

 

Силният мъж преполовява
дните.

 

*

 

Който се цапа, той лапа.

 

*

 

Работата да се бои от тебе,
не ти от нея.

 

*

 

Днес трябва да го купим, та
да го живеем.

 

*

 

Който е копал лозето, той
ще яде гроздето.

 

*

 

Днешната работа не оставай
за утре.

 

*

 

Добрият кон сам си изкарва
зобта.

 

*

 

Затънат ли ти колата, не
чакай Крали Марко да ти ги
изправи.

 

*

 

Сиромашията се бои да влезе
у работлива жена.

 

*

 

Работата на ум учи.

 

*

 

Както ръчица пипала, тъй
гърбица носила.

 

*

 

Който се мъчи, той се и пъчи.

 

*

 

Дърво и камък да седи, ти
да не седиш.

 

*

 

Работи така, като че ли ще
живееш сто години, а живей
така, като че ли ще умреш
утре.

 

*

 

Нищо не пада готово от
небето.

 

*

 

Който шъта в двора, той
играе на сбора.

 

*

 

Мокрите гащи ядат риба,
а сухите ядат пиперки.

 

*

 

От работа тежко, без работа
по-тежко.

 

*

 

Потта е като пчелата: откъдето
и да иде, все носи.

 

*

 

Вечерната работа не оставай
за сутринта.

 

*

 

Лозе не ще дядо попа, иска
чичо пота.

 

*

 

Без труд почивката не е
сладка.

 

*

 

Който работи честно, ще
живее по-лесно.

 

*

 

Комуто лозето е прекопано,
той ще има пълна бъчва.

 

*

 

Ори и сей, догдето спи
мързеливият.

 

*

 

Който не се пече на нивата,
не се пъчи на хорото.

 

*

 

Мотика молитва не иска.

 

*

 

Без мокли гащи раци се не
хващат.

 

*

 

Лете измикяр, зиме господар.

 

*

 

Питали вълка: защо ти е
дебел вратът?
Рекъл: защото сам си върша
работата.

 

*

 

Ляга с кокошките, ама става
с петлите.

 

*

 

Който е работен, ще бъде
имотен.

 

*

 

Искаш ли голяма лъжица,
вземи и голяма лопата!

 

*

 

Кой лежи, той тъжи; кой оре,
той добре.

 

*

 

Работата му работи.

 

*

 

Колко мъки вижда хурката,
дор напълни вретеното!

 

*

 

Лесно се галят момите, мъчно
се дялат гледите.

 

*

 

И да бягаш, на пътя ори, сей.

 

*

 

Работи без плата, че не ходи
без работа.

 

*

 

Ти работи, аз ще ти помагам -
рекъл господ.

 

*

 

Без захмет не се яде мед.

 

*

 

По-напред да добием, че тогаз
да попием.

 

*

 

Ако не посееш нещо, няма да
ожънеш нищо.

 

*

 

Ако не съмва рано, ти
подрани.

 

*

 

Ако не разбиеш калта, не
стават кирпичи.

 

*

 

Имане без труд лесно се
пилей.

 

*

 

Трудолюбив като пчела.

 

*

 

С пот на челото.

 

*

 

Да запретнем ръкави!

 

*

 

Плюй си на ръцете!

 

*

 

С кървав пот.

 

*

 

Откъснаха ми се ръцете.

 

*

 

Работи като хала.

 

*

 

Не подвива крак.

 

*

 

Работи от тъмно до тъмно.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мързел - Лентяйство - Безделие

 

 

Накарай мързеливия на работа,
да те научи на акъл

 

*

 

Който не посее, той няма
и да пожъне.

 

*

 

Мързеливият носи със себе си
сиромашията.

 

*

 

Родил се да хали хляба.

 

*

 

Мързелът благо не яде, а
ново никога не носи.

 

*

 

На свещица попрела, на
слънчице поспала.

 

*

 

Шие, пори наша Мара,
празна да не стои.

 

*

 

Дебела сянка, гладна уста.

 

*

 

Празен седи, гладен ходи.

 

*

 

Всеки припка на съвършен харман.

 

*

 

Там се грозде не ражда, где
мотика не обажда.

 

*

 

Ако тежи на квачката да
мъти, пилци не може да отвъди.

 

*

 

Лете под сенки, зиме по
седенки.

 

*

 

Който лете не работи, той
зиме гладува.

 

*

 

Мързеливият два пъти работи,
скъперникът два пъти плаща.

 

*

 

Излежавай се млад, ако
искаш да мреш на старост от глад.

 

*

 

Сетила се хурка за къделя,
то било срещу неделя.

 

*

 

Остала Трена без вретена.

 

*

 

Свършил работа, колкото
кучето на нивата.

 

*

 

Мързеливите жени в събота
вечер се разработват.

 

*

 

Мързеливите вечер се разработват.

 

*

 

Безделието е майка на всички злини.

 

*

 

Аз ваша, ти наша, кой ще
вари каша?

 

*

 

Кучето зиме все се кани да
си прави къща, а лете забравя.

 

*

 

Кога петли на бунище, тогава
ние на огнище.

 

*

 

Мечката казала на лисицата
а лисицата - на опашката си.

 

*

 

Ако го боли, както го мързи,
отдавна да е умрял.

 

*

 

Лятоска царува, зимъска
гладува.

 

*

 

Която работа се оставя за
после, нея дяволите я
довършват.

 

*

 

Работи като кърт, яде като
вълк.

 

*

 

Три дни гладува, ама си не
разваля рахата.

 

*

 

Видя мързелът, че няма що
да яде, и проработи.

 

*

 

Ако си пчела да носиш мед,
идвай и занапред; ако ли си
търтей да го ядеш, върви,
където щеш.

 

*

 

Пуста празна неделя, как не
би цяла година!

 

*

 

Който се надява на чужди
ръце, длъжен е на Михаля.

 

*

 

Която жена не ще да меси,
тя три дни сее.

 

*

 

Пет месеца - пет дарака,
кога го извлича горката!

 

*

 

Кога не го мързи, мила му е
работата.

 

*

 

Чакат да им уловят зайци,
че да ядат.

 

*

 

Прати го на работа, да ти
каже: вълци има на пътя.

 

*

 

Седне - ох, стане - ох,
сложи му пита - не се дига.

 

*

 

Бърз на лъжица, тромав на
теслица.

 

*

 

Мързеливата жена по
комшиите преспива.

 

*

 

Хванала се царската дъщеря
на работа, тай е се изприщили
ръцете.

 

*

 

Гайда къще не храни.

 

*

 

Отишъл да оре, ралото си
забравил.

 

*

 

Който лятос пладнува, той
зимъс гладува.

 

*

 

Боли я буля петата, та не
може да преде.

 

*

 

Сигурно го мързи, щом не
иска да работи.

 

*

 

Трила баба лен, да се мине
ден.

 

*

 

Хвърлил камък, та го
заболяла ръката.

 

*

 

Колкото летни дни празнуваме,
толкова зимни дни ще
гладуваме.

 

*

 

Сухо дупе риба не лови (не яде).

 

*

 

Чакал дяволът да узреят
дренките.

 

*

 

Два дни прела, три дни яла.

 

*

 

За работа - дете,
за самун - мъж.

 

*

 

За Мирча вила няма.

 

*

 

Живее само да яде, а не и да
работи.

 

*

 

Лете под сенките, зиме под
преспите.

 

*

 

В зора ранила, ден изхабила.

 

*

 

Пипкавата жена въшки я ядат.

 

*

 

Ори, мели, яж е вашата
работа - рекъл един циганин
на един орач; а нашата
работа е много по-мъчна:
ходи, тропай, проси, носи,
печи, вари, па чак тогава яж...

 

*

 

Кога градина се копала, баба
се ресала.

 

*

 

Накарай мързеливия на работа,
пророк да го направиш.

 

*

 

Ден да мине, друг да дойде.

 

*

 

Сетила се леля за къделя,
пък то било срещу неделя.

 

*

 

Ако не беше мръкнало, не
можехме ошета.

 

*

 

Яде като мечка, а работи
като буболечка.

 

*

 

Останало му да свърши двата
края и средата.

 

*

 

Търси на баницата мекото и
на работата лекото.

 

*

 

Жени мързеливи - деца
въшливи.

 

*

 

Както ми е стреснато сърцето,
като седна и искам да легна.

 

*

 

Калугер, кога няма работа,
разтуря си калимявката.

 

*

 

Мързеливата булка срещу
празник се познава.

 

*

 

Днес хоп-троп, утре ах-вах.

 

*

 

В Средна гора клечка няма!

 

*

 

Додето се накани, ще мръкне.

 

*

 

Аз господин, ти господин, ами
кой ще тури житото в
хамбара?

 

*

 

Ако мръдне камъкът, ще
мръдне и той.

 

*

 

Който седи лятос на хлад,
зимъс го чака глад.

 

*

 

Понеделник - поседелник,
вторник - посборник, сряда -
непряда, четвъртък -
несвъртък, петък - света
Петка, събота - на баня,
неделя - на пазар, кога
да работя?

 

*

 

Който не ще да работи, той
си търси мохабети.

 

*

 

Отрязали му ръцете и ги
залепили отзаде му.

 

*

 

За ядене бърза му лъжицата,
за работа мудна му ръчицата.

 

*

 

Мързеливата булка срещу
празник преде.

 

*

 

Чака да му го донесат на блюдо.

 

*

 

Скъперникът два пъти плаща,
ленивият по-далеч ходи.

 

*

 

Кой ще носи хляба? - Аз. -
Кой ще носи мотиката? -
Казвайте пък други, бе!

 

*

 

Седиш под крушата, барем с
крак подритвай!

 

*

 

За дърва отишъл, брадвата
не взел.

 

*

 

Обесил ръце като пищове.

 

*

 

Загубила си буля вретеното,
че няма с какво да преде.

 

*

 

Прела баба три вретена и
трите изгубила.

 

*

 

Да шия ли, да мажа ли, утре
Великден.

 

*

 

Един се родил да сее, друг да пее.

 

*

 

Да сме синца господари, ама
кой ще ни храни.

 

*

 

Умей да пей, не умей да сей.

 

*

 

Игра гърне не пълни.

 

*

 

Ако искаш да ти се не
свърши работата, предай я
другиму да я върши.

 

*

 

Който се кани, не прави.

 

*

 

Ахо-ихо гладно ляга.

 

*

 

Брои броениците.

 

*

 

Ела, хляб, да те изям.

 

*

 

Легнал на кълка като поп.

 

*

 

Мързи го да шавне.

 

*

 

Седнали на припек като смокове.

 

*

 

Мързи го да яде.

 

*

 

Разпуснал се като печен праз.

 

*

 

Зяпа, дано му паднат печени
врабчета отгоре.

 

*

 

Не си дава зор.

 

*

 

Потрива се.

 

*

 

Ходи пет за четири.

 

*

 

Препича се като гущер на
слънце.

 

*

 

Не похваща нищо.

 

*

 

Клати си краката.

 

*

 

Лежи като селски чорбаджия.

 

*

 

Доде шавне, то мръкне.

 

*

 

Мързи го да продума.

 

*

 

Падни, пита, да те изям!

 

*

 

Лежи на една кълка.

 

*

 

Излъга хляба.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Опитност - Способност

 

 

*

 

Не питай старило, ами патило.

 

*

 

Не учи стареца как се пасат
кози.

 

*

 

На бостанджия краставици не
се продават.

 

*

 

Знае баба всякакво хоро.

 

*

 

От вещ ловец и лисицата се
плаши.

 

*

 

По-добре е да умееш,
отколкото да можеш.

 

*

 

Силом заек не се лови, ами с колай.

 

*

 

Ока брашно да имаш, и него
дай на майстор да го омеси.

 

*

 

Стар кон се на ход не учи.

 

*

 

Той и на сух камък ще се
нахрани.

 

*

 

Стария вол в браздата го
слагат да оре.

 

*

 

Бил съм и в голямо решето,
и в малко сито.

 

*

 

Гайдата не прави овчаря.

 

*

 

Бодна майстора си зад пояса.

 

*

 

Преминал през иглени уши.

 

*

 

Не питай пътник, а патник.

 

*

 

Не ми разправяй за оная
болест, от която аз съм лежал.

 

*

 

Имаш ли занаят, имаш и
канаят.

 

*

 

Всяка работа от майстора се
бои.

 

*

 

Конят познава кой го язди.

 

*

 

Да ти сготви, та и пръстите
да си оближеш!

 

*

 

Пъха си главата, дето не
може и пръст да влезе.

 

*

 

Всяка калугерка не става
игуменка.

 

*

 

Да ти направи нещо, та да
ти продума!

 

*

 

Не учи дяда си попа как се
кръщават деца!

 

*

 

Хвърли го в морето, той ще
излезе със стадо овце.

 

*

 

Врял е и в малко, и в голямо
гърне.

 

*

 

Хубавото нещо не става
лесно.

 

*

 

Недей учи Варвара как се
прави попара!

 

*

 

Всичко си иска майстора.

 

*

 

Да ти сготви гозба, та да се
не наядеш!

 

*

 

Конят познава кой може да го язди.

 

*

 

Който може, и конят му може.

 

*

 

Всеки може да яде хляб, ама
не всеки може да меси.

 

*

 




Две очи сайбийски струват
двеста комшийски.

 

*

 

Цигански деца от искра се
не плашат.

 

*

 

Камък да улови, на злато
става.

 

*

 

Излял си мурафета.

 

*

 

Не съм вчерашен.

 

*

 

Това не е играчка!

 

*

 

Взема терк.

 

*

 

Намерил му цаката.

 

*

 

Работата плаче за него.

 

*

 

Има златни ръце.

 

*

 

Даскал и половина.

 

*

 

Иде му отръки.

 

*

 

Изпекъл занаята.

 

*

 

Работата го хвали.

 

*

 

Всичко му се поддава.

 

*

 

От колко фурни хляб е ял!

 

*

 

Минал през огън и вода.

 

*

 

От ялова крава теле
изважда.

 

*

 

Бил е и пребил.

 

*

 

Има набито око.

 

*

 

От стара коза яре е.

 

*

 

От нищо нещо ще направи.

 

*

 

От стара направа е.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Некадърност - неопитност

 

 

*

 

Куче, което не знае да лае,
вкарва вълка в кошарата.

 

*

 

Нещенето и неможенето са
брат и сестра.

 

*

 

Да утрепе мухата, той
утрепал бая си.

 

*

 

Готов за лов като пушка без
кремък.

 

*

 

Вилата била крива, та очите
му избила.

 

*

 

Каквото похване, изсъхва.

 

*

 

Посял жито, изникнал ечемик.

 

*

 

От аджамията и гората плаче.

 

*

 

Горко на оная глава, на
която чираците се учат да
бръснат!

 

*

 

Направил го, та си оставил
ръцете!

 

*

 

Куче, което нощем спи, а
денем лае, бой яде.

 

*

 

Орала кравата и осрала
ралото.

 

*

 

Клисав мъж жена не храни.

 

*

 

Върви като сляп кон из
гробища.

 

*

 

Померил в главата, ударил
в краката.

 

*

 

Един бие в клинеца,
а друг - в плочата.

 

*

 

Майстор Грую вретенаря, от
три буки три вретена и едното
наддадено.

 

*

 

Който не знае да седи на
лопата, седи на дръжката й.

 

*

 

Намерила лозе, не намерила
грозде.

 

*

 

Работи като с чужди ръце.

 

*

 

Майка ми е веща, знае как
се вари леща.

 

*

 

Ако избесят майсторите, ти
на права бога ще идеш!

 

*

 

Да направи не може, ама да
развали - иде му отръки.

 

*

 

Дръж се, слепчо, тоягата ти е
готова!

 

*

 

От твойта кожа цървули няма
да излязат!

 

*

 

Няма къде да си върже
коня...

 

*

 

Ако не можеш, не се залавяй!

 

*

 

Рачник правила, раците живи
оставила.

 

*

 

Мери в гарга, удря в патка.

 

*

 

Не знае да напои магаре.

 

*

 

Трън му в устата, а яйце в
ръката.

 

*

 

Да мели знае, да насипе
не умее.

 

*

 

Хванал се на хорото, а да
играе не може.

 

*

 

Вместо да изпише вежди,
извадил очи.

 

*

 

Направил си черква, направи
и олтара!

 

*

 

Майстория кози пасе: пет
закара, три докара.

 

*

 

Спори му като на костенурка
през угар.

 

*

 

Пасъл на патрика магаретата,
колко годин става.

 

*

 

Баба не види купата, та ще
иглата.

 

*

 

Много занаяти, празни му
ръцете.

 

*

 

С много мурафети къщите му
се вети.

 

*

 

За две жени мъж станал, а
нож не похванал.

 

*

 

Който е ял се боб, него
проваждай да ти купи месо.

 

*

 

Научил се да меле, да насипе
не умей.

 

*

 

Дразни котките.

 

*

 

Много е пешак.

 

*

 

Шие, пори и плаче.

 

*

 

Магарешка работа.

 

*

 

Надве-натри.

 

*

 

Не знае да си върже гащите.

 

*

 

Той е бос в тая работа.

 

*

 

Не е за твоята уста лъжица!

 

*

 

Още на хляба папо вика.

 

*

 

Млад и зелен.

 

*

 

Вързан в ръцете.

 

*

 

Божа чудесия!

 

*

 

Излял си мурафета.

 

*

 

Има още много хляб да ядеш!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Леснотия - мъчнотия

 

 

*

 

Всяко нещо си има леснината,
но кой да я знае!

 

*

 

Лесно е да говориш, мъчно е
да го сториш.

 

*

 

Попитали камилата какво й
харесва: нагоре ли, надолу
ли? Тя отговорила: равното.

 

*

 

Като падне дървото, всеки си
дърва набира.

 

*

 

За брадата на кьосето
бръснари, колкото искаш.

 

*

 

В мътна вода лесно се лови
риба.

 

*

 

Не е конец да го срежеш.

 

*

 

Лесно е да развалиш, мъчно
е да направиш.

 

*

 

Келява глава лесно се бръсне.

 

*

 

Надроби му попара, че го
кани да яде.

 

*

 

На ниско магаре всеки се
качва.

 

*

 

Голям кокал не се преглъща
лесно.

 

*

 

Гнили дренки не щат зъби.

 

*

 

На плъховете е мъчно, дорде
един от тях направи дупка;
после всички се провират
през нея.

 

*

 

Върви по утъпкан път.

 

*

 

Не ще само поклон, иска и
поднос.

 

*

 

Лесно е на готови деца баща
да бъдеш.

 

*

 

Изпотих се и под ухото.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Усърдие - Прилежание

 

 

*

 

Ако заляга, ще му прилага.

 

*

 

Който рано става, нему и бог
помага.

 

*

 

Мърдат му ръцете като на
млада невеста краката.

 

*

 

Ако не съмва рано, ти подрани!

 

*

 

Работи като мравка.

 

*

 

Работи със сърце.

 

*

 

Работи като къртица.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Празноскитане - нехайство

 

 

*

 

Нехайник нехайника в
механата среща.

 

*

 

Те го търсят из гората,
той се лута из полето.

 

*

 

Играй, Маро, поигравай, и
дома си не забравяй!

 

*

 

Който ходи, или ще намери
нещо да изяде, или ще го
намери нещо да го изяде.

 

*

 

Скита се като куче без сайбия.

 

*

 

Де седне, там и остане.

 

*

 

Хоро, хоро, вито, довечера
бито.

 

*

 

Раждала мама синове, да не
е улицата без хора.

 

*

 

Отиде си, попе, кобилката за
този пусти седми глас.

 

*

 

Мара води хорото - кучката
й яде брашното.

 

*

 

Много ходи из село, ще си
дойде без чело.

 

*

 

Митка по цял ден.

 

*

 

Един вятър го носи.

 

*

 

Запознали го и късите
кучета.

 

*

 

Хванали го мъглите.

 

*

 

Развейпрах.

 

*

 

Ходи като прозявка от уста
на уста.

 

*

 

Иди-дойди.

 

*

 

Убива времето си.

 

*

 

Мери улиците.

 

*

 

Днес хоп-троп, утре ох-ох.

 

*

 

Ходи нагоре-надолу.

 

*

 

Сеял жито,
изникнал ечемик.

 

*

 

Седнал на ушите си.