Из „5000 български пословици и поговорки“

пословици, поговорки

Литературен клуб | българска литература | съдържание на книгата

 

ИЗ „5000 БЪЛГАРСКИ ПОСЛОВИЦИ И ПОГОВОРКИ“

 

Съставители: Милко Григоров, Костадин Кацаров

 

Редактор: Георги Досев

 


       

       

      ТРУД - МЪРЗЕЛ / ОПИТНОСТ - НЕКАДЪРНОСТ

       

       

       

       

      Труд - Трудолюбие

       

       

      Работата грози човека,
      мързелът го грози.

       

      *

       

      Бог помага, ала в кошара не
      вкарва

       

      *

       

      Който се труди, не губи.

       

      *

       

      Няма добро без пот.

       

      *

       

      Докато не хвърлиш в нивата,
      не никне.

       

      *

       

      Трудът е здраве и живот.

       

      *

       

      Лозето не ще молитва, а
      мотика.

       

      *

       

      Занаят не тегли глад.

       

      *

       

      Който не работи, не трябва да
      яде.

       

      *

       

      Ори, копай, храни се, с
      грабене не богати се.

       

      *

       

      Суха пола риба не яде, а
      мокра.

       

      *

       

      Силният мъж преполовява
      дните.

       

      *

       

      Който се цапа, той лапа.

       

      *

       

      Работата да се бои от тебе,
      не ти от нея.

       

      *

       

      Днес трябва да го купим, та
      да го живеем.

       

      *

       

      Който е копал лозето, той
      ще яде гроздето.

       

      *

       

      Днешната работа не оставай
      за утре.

       

      *

       

      Добрият кон сам си изкарва
      зобта.

       

      *

       

      Затънат ли ти колата, не
      чакай Крали Марко да ти ги
      изправи.

       

      *

       

      Сиромашията се бои да влезе
      у работлива жена.

       

      *

       

      Работата на ум учи.

       

      *

       

      Както ръчица пипала, тъй
      гърбица носила.

       

      *

       

      Който се мъчи, той се и пъчи.

       

      *

       

      Дърво и камък да седи, ти
      да не седиш.

       

      *

       

      Работи така, като че ли ще
      живееш сто години, а живей
      така, като че ли ще умреш
      утре.

       

      *

       

      Нищо не пада готово от
      небето.

       

      *

       

      Който шъта в двора, той
      играе на сбора.

       

      *

       

      Мокрите гащи ядат риба,
      а сухите ядат пиперки.

       

      *

       

      От работа тежко, без работа
      по-тежко.

       

      *

       

      Потта е като пчелата: откъдето
      и да иде, все носи.

       

      *

       

      Вечерната работа не оставай
      за сутринта.

       

      *

       

      Лозе не ще дядо попа, иска
      чичо пота.

       

      *

       

      Без труд почивката не е
      сладка.

       

      *

       

      Който работи честно, ще
      живее по-лесно.

       

      *

       

      Комуто лозето е прекопано,
      той ще има пълна бъчва.

       

      *

       

      Ори и сей, догдето спи
      мързеливият.

       

      *

       

      Който не се пече на нивата,
      не се пъчи на хорото.

       

      *

       

      Мотика молитва не иска.

       

      *

       

      Без мокли гащи раци се не
      хващат.

       

      *

       

      Лете измикяр, зиме господар.

       

      *

       

      Питали вълка: защо ти е
      дебел вратът?
      Рекъл: защото сам си върша
      работата.

       

      *

       

      Ляга с кокошките, ама става
      с петлите.

       

      *

       

      Който е работен, ще бъде
      имотен.

       

      *

       

      Искаш ли голяма лъжица,
      вземи и голяма лопата!

       

      *

       

      Кой лежи, той тъжи; кой оре,
      той добре.

       

      *

       

      Работата му работи.

       

      *

       

      Колко мъки вижда хурката,
      дор напълни вретеното!

       

      *

       

      Лесно се галят момите, мъчно
      се дялат гледите.

       

      *

       

      И да бягаш, на пътя ори, сей.

       

      *

       

      Работи без плата, че не ходи
      без работа.

       

      *

       

      Ти работи, аз ще ти помагам -
      рекъл господ.

       

      *

       

      Без захмет не се яде мед.

       

      *

       

      По-напред да добием, че тогаз
      да попием.

       

      *

       

      Ако не посееш нещо, няма да
      ожънеш нищо.

       

      *

       

      Ако не съмва рано, ти
      подрани.

       

      *

       

      Ако не разбиеш калта, не
      стават кирпичи.

       

      *

       

      Имане без труд лесно се
      пилей.

       

      *

       

      Трудолюбив като пчела.

       

      *

       

      С пот на челото.

       

      *

       

      Да запретнем ръкави!

       

      *

       

      Плюй си на ръцете!

       

      *

       

      С кървав пот.

       

      *

       

      Откъснаха ми се ръцете.

       

      *

       

      Работи като хала.

       

      *

       

      Не подвива крак.

       

      *

       

      Работи от тъмно до тъмно.

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      Мързел - Лентяйство - Безделие

       

       

      Накарай мързеливия на работа,
      да те научи на акъл

       

      *

       

      Който не посее, той няма
      и да пожъне.

       

      *

       

      Мързеливият носи със себе си
      сиромашията.

       

      *

       

      Родил се да хали хляба.

       

      *

       

      Мързелът благо не яде, а
      ново никога не носи.

       

      *

       

      На свещица попрела, на
      слънчице поспала.

       

      *

       

      Шие, пори наша Мара,
      празна да не стои.

       

      *

       

      Дебела сянка, гладна уста.

       

      *

       

      Празен седи, гладен ходи.

       

      *

       

      Всеки припка на съвършен харман.

       

      *

       

      Там се грозде не ражда, где
      мотика не обажда.

       

      *

       

      Ако тежи на квачката да
      мъти, пилци не може да отвъди.

       

      *

       

      Лете под сенки, зиме по
      седенки.

       

      *

       

      Който лете не работи, той
      зиме гладува.

       

      *

       

      Мързеливият два пъти работи,
      скъперникът два пъти плаща.

       

      *

       

      Излежавай се млад, ако
      искаш да мреш на старост от глад.

       

      *

       

      Сетила се хурка за къделя,
      то било срещу неделя.

       

      *

       

      Остала Трена без вретена.

       

      *

       

      Свършил работа, колкото
      кучето на нивата.

       

      *

       

      Мързеливите жени в събота
      вечер се разработват.

       

      *

       

      Мързеливите вечер се разработват.

       

      *

       

      Безделието е майка на всички злини.

       

      *

       

      Аз ваша, ти наша, кой ще
      вари каша?

       

      *

       

      Кучето зиме все се кани да
      си прави къща, а лете забравя.

       

      *

       

      Кога петли на бунище, тогава
      ние на огнище.

       

      *

       

      Мечката казала на лисицата
      а лисицата - на опашката си.

       

      *

       

      Ако го боли, както го мързи,
      отдавна да е умрял.

       

      *

       

      Лятоска царува, зимъска
      гладува.

       

      *

       

      Която работа се оставя за
      после, нея дяволите я
      довършват.

       

      *

       

      Работи като кърт, яде като
      вълк.

       

      *

       

      Три дни гладува, ама си не
      разваля рахата.

       

      *

       

      Видя мързелът, че няма що
      да яде, и проработи.

       

      *

       

      Ако си пчела да носиш мед,
      идвай и занапред; ако ли си
      търтей да го ядеш, върви,
      където щеш.

       

      *

       

      Пуста празна неделя, как не
      би цяла година!

       

      *

       

      Който се надява на чужди
      ръце, длъжен е на Михаля.

       

      *

       

      Която жена не ще да меси,
      тя три дни сее.

       

      *

       

      Пет месеца - пет дарака,
      кога го извлича горката!

       

      *

       

      Кога не го мързи, мила му е
      работата.

       

      *

       

      Чакат да им уловят зайци,
      че да ядат.

       

      *

       

      Прати го на работа, да ти
      каже: вълци има на пътя.

       

      *

       

      Седне - ох, стане - ох,
      сложи му пита - не се дига.

       

      *

       

      Бърз на лъжица, тромав на
      теслица.

       

      *

       

      Мързеливата жена по
      комшиите преспива.

       

      *

       

      Хванала се царската дъщеря
      на работа, тай е се изприщили
      ръцете.

       

      *

       

      Гайда къще не храни.

       

      *

       

      Отишъл да оре, ралото си
      забравил.

       

      *

       

      Който лятос пладнува, той
      зимъс гладува.

       

      *

       

      Боли я буля петата, та не
      може да преде.

       

      *

       

      Сигурно го мързи, щом не
      иска да работи.

       

      *

       

      Трила баба лен, да се мине
      ден.

       

      *

       

      Хвърлил камък, та го
      заболяла ръката.

       

      *

       

      Колкото летни дни празнуваме,
      толкова зимни дни ще
      гладуваме.

       

      *

       

      Сухо дупе риба не лови (не яде).

       

      *

       

      Чакал дяволът да узреят
      дренките.

       

      *

       

      Два дни прела, три дни яла.

       

      *

       

      За работа - дете,
      за самун - мъж.

       

      *

       

      За Мирча вила няма.

       

      *

       

      Живее само да яде, а не и да
      работи.

       

      *

       

      Лете под сенките, зиме под
      преспите.

       

      *

       

      В зора ранила, ден изхабила.

       

      *

       

      Пипкавата жена въшки я ядат.

       

      *

       

      Ори, мели, яж е вашата
      работа - рекъл един циганин
      на един орач; а нашата
      работа е много по-мъчна:
      ходи, тропай, проси, носи,
      печи, вари, па чак тогава яж...

       

      *

       

      Кога градина се копала, баба
      се ресала.

       

      *

       

      Накарай мързеливия на работа,
      пророк да го направиш.

       

      *

       

      Ден да мине, друг да дойде.

       

      *

       

      Сетила се леля за къделя,
      пък то било срещу неделя.

       

      *

       

      Ако не беше мръкнало, не
      можехме ошета.

       

      *

       

      Яде като мечка, а работи
      като буболечка.

       

      *

       

      Останало му да свърши двата
      края и средата.

       

      *

       

      Търси на баницата мекото и
      на работата лекото.

       

      *

       

      Жени мързеливи - деца
      въшливи.

       

      *

       

      Както ми е стреснато сърцето,
      като седна и искам да легна.

       

      *

       

      Калугер, кога няма работа,
      разтуря си калимявката.

       

      *

       

      Мързеливата булка срещу
      празник се познава.

       

      *

       

      Днес хоп-троп, утре ах-вах.

       

      *

       

      В Средна гора клечка няма!

       

      *

       

      Додето се накани, ще мръкне.

       

      *

       

      Аз господин, ти господин, ами
      кой ще тури житото в
      хамбара?

       

      *

       

      Ако мръдне камъкът, ще
      мръдне и той.

       

      *

       

      Който седи лятос на хлад,
      зимъс го чака глад.

       

      *

       

      Понеделник - поседелник,
      вторник - посборник, сряда -
      непряда, четвъртък -
      несвъртък, петък - света
      Петка, събота - на баня,
      неделя - на пазар, кога
      да работя?

       

      *

       

      Който не ще да работи, той
      си търси мохабети.

       

      *

       

      Отрязали му ръцете и ги
      залепили отзаде му.

       

      *

       

      За ядене бърза му лъжицата,
      за работа мудна му ръчицата.

       

      *

       

      Мързеливата булка срещу
      празник преде.

       

      *

       

      Чака да му го донесат на блюдо.

       

      *

       

      Скъперникът два пъти плаща,
      ленивият по-далеч ходи.

       

      *

       

      Кой ще носи хляба? - Аз. -
      Кой ще носи мотиката? -
      Казвайте пък други, бе!

       

      *

       

      Седиш под крушата, барем с
      крак подритвай!

       

      *

       

      За дърва отишъл, брадвата
      не взел.

       

      *

       

      Обесил ръце като пищове.

       

      *

       

      Загубила си буля вретеното,
      че няма с какво да преде.

       

      *

       

      Прела баба три вретена и
      трите изгубила.

       

      *

       

      Да шия ли, да мажа ли, утре
      Великден.

       

      *

       

      Един се родил да сее, друг да пее.

       

      *

       

      Да сме синца господари, ама
      кой ще ни храни.

       

      *

       

      Умей да пей, не умей да сей.

       

      *

       

      Игра гърне не пълни.

       

      *

       

      Ако искаш да ти се не
      свърши работата, предай я
      другиму да я върши.

       

      *

       

      Който се кани, не прави.

       

      *

       

      Ахо-ихо гладно ляга.

       

      *

       

      Брои броениците.

       

      *

       

      Ела, хляб, да те изям.

       

      *

       

      Легнал на кълка като поп.

       

      *

       

      Мързи го да шавне.

       

      *

       

      Седнали на припек като смокове.

       

      *

       

      Мързи го да яде.

       

      *

       

      Разпуснал се като печен праз.

       

      *

       

      Зяпа, дано му паднат печени
      врабчета отгоре.

       

      *

       

      Не си дава зор.

       

      *

       

      Потрива се.

       

      *

       

      Ходи пет за четири.

       

      *

       

      Препича се като гущер на
      слънце.

       

      *

       

      Не похваща нищо.

       

      *

       

      Клати си краката.

       

      *

       

      Лежи като селски чорбаджия.

       

      *

       

      Доде шавне, то мръкне.

       

      *

       

      Мързи го да продума.

       

      *

       

      Падни, пита, да те изям!

       

      *

       

      Лежи на една кълка.

       

      *

       

      Излъга хляба.

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      Опитност - Способност

       

       

      *

       

      Не питай старило, ами патило.

       

      *

       

      Не учи стареца как се пасат
      кози.

       

      *

       

      На бостанджия краставици не
      се продават.

       

      *

       

      Знае баба всякакво хоро.

       

      *

       

      От вещ ловец и лисицата се
      плаши.

       

      *

       

      По-добре е да умееш,
      отколкото да можеш.

       

      *

       

      Силом заек не се лови, ами с колай.

       

      *

       

      Ока брашно да имаш, и него
      дай на майстор да го омеси.

       

      *

       

      Стар кон се на ход не учи.

       

      *

       

      Той и на сух камък ще се
      нахрани.

       

      *

       

      Стария вол в браздата го
      слагат да оре.

       

      *

       

      Бил съм и в голямо решето,
      и в малко сито.

       

      *

       

      Гайдата не прави овчаря.

       

      *

       

      Бодна майстора си зад пояса.

       

      *

       

      Преминал през иглени уши.

       

      *

       

      Не питай пътник, а патник.

       

      *

       

      Не ми разправяй за оная
      болест, от която аз съм лежал.

       

      *

       

      Имаш ли занаят, имаш и
      канаят.

       

      *

       

      Всяка работа от майстора се
      бои.

       

      *

       

      Конят познава кой го язди.

       

      *

       

      Да ти сготви, та и пръстите
      да си оближеш!

       

      *

       

      Пъха си главата, дето не
      може и пръст да влезе.

       

      *

       

      Всяка калугерка не става
      игуменка.

       

      *

       

      Да ти направи нещо, та да
      ти продума!

       

      *

       

      Не учи дяда си попа как се
      кръщават деца!

       

      *

       

      Хвърли го в морето, той ще
      излезе със стадо овце.

       

      *

       

      Врял е и в малко, и в голямо
      гърне.

       

      *

       

      Хубавото нещо не става
      лесно.

       

      *

       

      Недей учи Варвара как се
      прави попара!

       

      *

       

      Всичко си иска майстора.

       

      *

       

      Да ти сготви гозба, та да се
      не наядеш!

       

      *

       

      Конят познава кой може да го язди.

       

      *

       

      Който може, и конят му може.

       

      *

       

      Всеки може да яде хляб, ама
      не всеки може да меси.

       

      *

       


      Две очи сайбийски струват
      двеста комшийски.

       

      *

       

      Цигански деца от искра се
      не плашат.

       

      *

       

      Камък да улови, на злато
      става.

       

      *

       

      Излял си мурафета.

       

      *

       

      Не съм вчерашен.

       

      *

       

      Това не е играчка!

       

      *

       

      Взема терк.

       

      *

       

      Намерил му цаката.

       

      *

       

      Работата плаче за него.

       

      *

       

      Има златни ръце.

       

      *

       

      Даскал и половина.

       

      *

       

      Иде му отръки.

       

      *

       

      Изпекъл занаята.

       

      *

       

      Работата го хвали.

       

      *

       

      Всичко му се поддава.

       

      *

       

      От колко фурни хляб е ял!

       

      *

       

      Минал през огън и вода.

       

      *

       

      От ялова крава теле
      изважда.

       

      *

       

      Бил е и пребил.

       

      *

       

      Има набито око.

       

      *

       

      От стара коза яре е.

       

      *

       

      От нищо нещо ще направи.

       

      *

       

      От стара направа е.

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      Некадърност - неопитност

       

       

      *

       

      Куче, което не знае да лае,
      вкарва вълка в кошарата.

       

      *

       

      Нещенето и неможенето са
      брат и сестра.

       

      *

       

      Да утрепе мухата, той
      утрепал бая си.

       

      *

       

      Готов за лов като пушка без
      кремък.

       

      *

       

      Вилата била крива, та очите
      му избила.

       

      *

       

      Каквото похване, изсъхва.

       

      *

       

      Посял жито, изникнал ечемик.

       

      *

       

      От аджамията и гората плаче.

       

      *

       

      Горко на оная глава, на
      която чираците се учат да
      бръснат!

       

      *

       

      Направил го, та си оставил
      ръцете!

       

      *

       

      Куче, което нощем спи, а
      денем лае, бой яде.

       

      *

       

      Орала кравата и осрала
      ралото.

       

      *

       

      Клисав мъж жена не храни.

       

      *

       

      Върви като сляп кон из
      гробища.

       

      *

       

      Померил в главата, ударил
      в краката.

       

      *

       

      Един бие в клинеца,
      а друг - в плочата.

       

      *

       

      Майстор Грую вретенаря, от
      три буки три вретена и едното
      наддадено.

       

      *

       

      Който не знае да седи на
      лопата, седи на дръжката й.

       

      *

       

      Намерила лозе, не намерила
      грозде.

       

      *

       

      Работи като с чужди ръце.

       

      *

       

      Майка ми е веща, знае как
      се вари леща.

       

      *

       

      Ако избесят майсторите, ти
      на права бога ще идеш!

       

      *

       

      Да направи не може, ама да
      развали - иде му отръки.

       

      *

       

      Дръж се, слепчо, тоягата ти е
      готова!

       

      *

       

      От твойта кожа цървули няма
      да излязат!

       

      *

       

      Няма къде да си върже
      коня...

       

      *

       

      Ако не можеш, не се залавяй!

       

      *

       

      Рачник правила, раците живи
      оставила.

       

      *

       

      Мери в гарга, удря в патка.

       

      *

       

      Не знае да напои магаре.

       

      *

       

      Трън му в устата, а яйце в
      ръката.

       

      *

       

      Да мели знае, да насипе
      не умее.

       

      *

       

      Хванал се на хорото, а да
      играе не може.

       

      *

       

      Вместо да изпише вежди,
      извадил очи.

       

      *

       

      Направил си черква, направи
      и олтара!

       

      *

       

      Майстория кози пасе: пет
      закара, три докара.

       

      *

       

      Спори му като на костенурка
      през угар.

       

      *

       

      Пасъл на патрика магаретата,
      колко годин става.

       

      *

       

      Баба не види купата, та ще
      иглата.

       

      *

       

      Много занаяти, празни му
      ръцете.

       

      *

       

      С много мурафети къщите му
      се вети.

       

      *

       

      За две жени мъж станал, а
      нож не похванал.

       

      *

       

      Който е ял се боб, него
      проваждай да ти купи месо.

       

      *

       

      Научил се да меле, да насипе
      не умей.

       

      *

       

      Дразни котките.

       

      *

       

      Много е пешак.

       

      *

       

      Шие, пори и плаче.

       

      *

       

      Магарешка работа.

       

      *

       

      Надве-натри.

       

      *

       

      Не знае да си върже гащите.

       

      *

       

      Той е бос в тая работа.

       

      *

       

      Не е за твоята уста лъжица!

       

      *

       

      Още на хляба папо вика.

       

      *

       

      Млад и зелен.

       

      *

       

      Вързан в ръцете.

       

      *

       

      Божа чудесия!

       

      *

       

      Излял си мурафета.

       

      *

       

      Има още много хляб да ядеш!

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      Леснотия - мъчнотия

       

       

      *

       

      Всяко нещо си има леснината,
      но кой да я знае!

       

      *

       

      Лесно е да говориш, мъчно е
      да го сториш.

       

      *

       

      Попитали камилата какво й
      харесва: нагоре ли, надолу
      ли? Тя отговорила: равното.

       

      *

       

      Като падне дървото, всеки си
      дърва набира.

       

      *

       

      За брадата на кьосето
      бръснари, колкото искаш.

       

      *

       

      В мътна вода лесно се лови
      риба.

       

      *

       

      Не е конец да го срежеш.

       

      *

       

      Лесно е да развалиш, мъчно
      е да направиш.

       

      *

       

      Келява глава лесно се бръсне.

       

      *

       

      Надроби му попара, че го
      кани да яде.

       

      *

       

      На ниско магаре всеки се
      качва.

       

      *

       

      Голям кокал не се преглъща
      лесно.

       

      *

       

      Гнили дренки не щат зъби.

       

      *

       

      На плъховете е мъчно, дорде
      един от тях направи дупка;
      после всички се провират
      през нея.

       

      *

       

      Върви по утъпкан път.

       

      *

       

      Не ще само поклон, иска и
      поднос.

       

      *

       

      Лесно е на готови деца баща
      да бъдеш.

       

      *

       

      Изпотих се и под ухото.

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      Усърдие - Прилежание

       

       

      *

       

      Ако заляга, ще му прилага.

       

      *

       

      Който рано става, нему и бог
      помага.

       

      *

       

      Мърдат му ръцете като на
      млада невеста краката.

       

      *

       

      Ако не съмва рано, ти подрани!

       

      *

       

      Работи като мравка.

       

      *

       

      Работи със сърце.

       

      *

       

      Работи като къртица.

       

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      Празноскитане - нехайство

       

       

      *

       

      Нехайник нехайника в
      механата среща.

       

      *

       

      Те го търсят из гората,
      той се лута из полето.

       

      *

       

      Играй, Маро, поигравай, и
      дома си не забравяй!

       

      *

       

      Който ходи, или ще намери
      нещо да изяде, или ще го
      намери нещо да го изяде.

       

      *

       

      Скита се като куче без сайбия.

       

      *

       

      Де седне, там и остане.

       

      *

       

      Хоро, хоро, вито, довечера
      бито.

       

      *

       

      Раждала мама синове, да не
      е улицата без хора.

       

      *

       

      Отиде си, попе, кобилката за
      този пусти седми глас.

       

      *

       

      Мара води хорото - кучката
      й яде брашното.

       

      *

       

      Много ходи из село, ще си
      дойде без чело.

       

      *

       

      Митка по цял ден.

       

      *

       

      Един вятър го носи.

       

      *

       

      Запознали го и късите
      кучета.

       

      *

       

      Хванали го мъглите.

       

      *

       

      Развейпрах.

       

      *

       

      Ходи като прозявка от уста
      на уста.

       

      *

       

      Иди-дойди.

       

      *

       

      Убива времето си.

       

      *

       

      Мери улиците.

       

      *

       

      Днес хоп-троп, утре ох-ох.

       

      *

       

      Ходи нагоре-надолу.

       

      *

       

      Сеял жито,
      изникнал ечемик.

       

      *

       

      Седнал на ушите си.

       

       

       

       

       

       

       

Електронна публикация на 22. октомври 2002 г.
©1998-2020 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]