На Ал. Геров, както му обещах

 
Здравей, бъдеще - не ме засягаш!
Обличам си моето време за път.
Откъсвам си моята смърт от моята книга -
пролет е. Сватба е.

И в колоните се озелени една птица,
и се отскубна, и се блъсна в небето,
и по хоризонта потекоха гори.

Кой ме посрещна? Кой ме изпрати?
О, това бе зеленото обещание! Бог

го направи от трева - сбогом!
 
 
 
 
 
 
 

Иван Радоев | Литературен клуб