АВТОБИОГРАФИЯ

Пенчо Славейков

При моите песни приложен е моят портрет.
Мнозина ме мислят, мнозина зоват ме поет

и шепнат: „Щастливец! Между ни той тук, на земята,
небесно е чедо и с лира вълшебна в ръката,

за песни изпратен, той само във песни живей -
и лавров венец над челото му гордо се вей!“

А който ме знае и знай на какво се обляга
поетът, ще каже: „Не с лира в ръка - а с тояга

небесното чедо върви по световния път
и лавров венец може би да е виждал в сънът,

когато се той замечтай и забрави унесен...
Животът му тъжна, но ощ неизпята е песен!“

върни се | съдържание | продължи