БАЩИН ДОМ

Пенчо Славейков

По воля на съдбата,
скиталец клет, бездомен,
пак тука ме примами
за минало свят спомен.

О, бащин дом приветен,
градина, двор, ограда...
Но не навяха те
в душата ми отрада!

И дворът, с блян обрасъл,
и стряхата прогнила...
Ръката на времето
вред пустош е вселила.
На мойта люлка кътът,
светият кът заветен,
е с паяжини сиви
отрупан и оплетен.

И не можах неволно
аз тук да не въздъхна,
но моята въздишка
сред пустошта заглъхна.

Сърце се сви от болка...
И сетих аз, тъжовен,
как замре святий спомен,
навеки тук заровен.

върни се | съдържание | продължи