БОЯН

Пенчо Славейков

Животът ми към вечер превалява.
Другарите, с които аз делих
световна чест, отдавна смърт постигна -
едни дома, а други по чужбина.
Честит когото свари смърт навреме.

От миналото сянка, аз смущавам
съзваните днес на световний пир,
пред чийто поглед бъдещите дни
кат блудница обятия разтварят
и мамят ги към сетена наслада.
На подвизи минаха времената.
Като през есен жерави към яг -
в онез дни мойте помисли летят
из гня̀здото на моята самотност.
А мойто чело някога бе гордо
изправено; удари на съдбата -
аз сам ги предизвиквах и посрещах -
честит когото свари смърт навреме!
Че той е от най-незавидна чест
избавен: след победа свойто знаме
да види - дрипа!

върни се | съдържание | продължи