ДОМА

Пенчо Славейков

1. И слънцето грее, и пролетний вятър
            в листата зелени играй;
и спомени скръбни в душа ми се будят,
            далеч с тях душа ми витай.

Там, гдето е вечно в природата пролет,
            а зима вековна где трай
в сърцата на моите братя-човеци...
            Далеко - на родния край.

2. Умря далеч-далеко той
в незнайна чужбина̀
и неговата смърт - душа
не сепна ни една.

Да сепне... Кой е виноват,
че беше той херой!
А на херой паметта
кой днеска пази? Кой?

Душите злоба днес пои,
сърца - користен жад,
и братовата смърт е
за радост брату вест.

върни се | съдържание | продължи