ДВА СЪНЯ

Пенчо Славейков

Дала е съдбата на поета
блага участ - в благостта си клета:
ясен поглед, блянове, мечти,
жежко сърце, в сърцу дух светѝ.

С тези дарби нему е отровен
земния удел, живот световен
и живее отчуждено той
в творенията на гения свой.

И живота нѐживот го счита...
И душа му во мечти отлита
зад предели на живота, вън...
Сепва се. Чело привожда. „Сън!“ -

неговите жарки устни шепнат.
„Сън!“ - повтаря той отново сепнат -
но такъв е и видимий свет:
сън на бог... во този на поет!

върни се | съдържание | продължи