Пенчо Славейков

„Епически песни“, 1896, 1902

Литературен клуб | българска литература | страницата на автора

 

ЕДНО ВРЕМЕ

 

Пенчо Славейков

 

 

 

Крали Марко... споменът му и до днешен ден живее,
в всяко кътче зарад него всякой славни песни пее.

 

По хора̀, в мехни се слави Крали Марко денонощно,
неговата дивна сила и десница ненадмощна.

 

Видиш онзи белий камък тамо сред поле широко -
Крали Марко го е хвърлил чак отгоре, отвисоко,

 

хе, от онзи тъмчен чукар, облаците що пробива
и со свойто гордо чело ясни небеса целива...

 

Да прощаваш... имало е на времето хора -
а сегашните се валят из боклуците по двора;

 

закъвръчили ги, виждаш, все като на кръв мустаци,
секнат се в широки шепи - и се мислят за юнаци.

 

Като гледаш, па дори ти яден пот снага избие;
Крали-Марковото време ясно в паметта се вие -

 

знаяло се е тогава как живот да се живее,
а сега... сега това се само в песни пее!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Публикация в кн. „Епика“, Пенчо Славейков, съст. Стоянка Михайлова, Камен Михайлов, Изд. „Фигура“, С., 2001 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]