ИЗГУБЕНА МИСЪЛ

Пенчо Славейков

Като звездица ясна
в тъмни небеса
изгрея ти во мрака
на моята душа.

И впих аз жаден поглед
в таинствения мрак,
но преди да те схвана,
ти веч изчезна пак.

Каква бе ти? Зора ли,
или лъжовен плам?
В душа ли кой те прати
за миг да светнеш там?

Дали бе бледен облик
на блян събуден вмиг?
Дали бе лъч вълшебен
от идеал велик?

Не би ли скритий образ
на истината ти?
Душата ми случайно
дошел да навести?
Каква бе твойта тайна?
Защо во мен пламна̀?...
О, мисъл мимолетна,
къде ти изчезна̀?

Защо смути духът
на скръбния поет
и пак го тъй остави
в тъмата без просвет?

Ти даде нова жажда
на моите мечти,
но с нов свет моя разум,
уви, не освети.

На бедний, скръбний смъртен
ти нищо не откри -
неведомо възникна
и тайно пак се скри!...

върни се | съдържание | продължи